Дигитално-реставрираният „Привързаният балон“ на Бинка Желязкова с премиера на 25-ия СФФ
На 16 март, вторник, от 18.00 часа в кино „Люмиер“ публиката на 25-ия София Филм Фест ще може да види дигитално-възстановената версия на един от емблематичните филми в българското кино - „Привързаният балон“ на Бинка Желязкова. Продукцията е на Доли медия студио, а с реставрацията се заема лично Добромир Чочов.
„Той със своя екип абсолютно пионерски се нагърби със задачата да дигитализира няколко български филма, помага на българската филмова индустрия и дава много хубав резултат, който, надявам се, да бъде подкрепен от национален проект, за да видим, ако не 100% от филмите, произведени от „Българската кинематография“ през годините, то поне голяма представителна селекция от тях“, коментира директорът на София Филм Фест Стефан Китанов.
„Привързаният балон“ на първата жена режисьор в българското кино и емблемата на българската женска режисура Бинка Желязкова (1923-2011) е истински шедьовър в черно-бяло - един от малкото филми, устояли на времето, въпреки „арестуването“ му в продължение на десетилетия и дигитално-възстановената версия е още една възможност за съхраняване и представяне на поколенията на един от най-запомнящите се български филми. Кинотворбата е сатирична притча за националния характер, за неуспешния, но продължаващ „опит за летене“ на българите.
„Привързаният балон“ е създаден по мотиви от едноименната новела на Йордан Радичков. Историята - по време на Втората световна война военен балон се появява неочаквано над едно планинско село в България. Удивените селяни решават да го свалят със залп, но балонът отлита към планината. Въоръжени до зъби, селяните потеглят след него...
Георги Калоянчев, Григор Вачков, Константин Коцев, Георги Парцалев, Иван Братанов и Стоянка Мутафова са сред актьорите във филма. Гласът на балона е Коста Цонев.
Веднага след премиерата си през 1967 година „Привързаният балон“ е забранен от неофициалната идеологическа цензура на комунистическия режим
за показване (дори пред кинематографисти) до 1990 година. Но това не успява да изтрие появата на един шедьовър – според критиката най-добрата филмова екранизация от творчеството на Радичков, художествена еманация на българската душевност...
Очакваме Ви на #КИНО * #25SofiaIFF